Хейтминутка: Ка̀жи, баба, тенкю!
Предупредих ли ви, че Ангелкова ще ми липсва? Мина, не мина и една седмица и лингвистичните знания и спомагателни квалификации на Марияна Николова - наследника на Ангелкова на поста министър на туризма, лъснаха. Благодарение на " Господари на ефира ", които разпространиха видео от изявлението на Николова от конференция за демократическата промяна в Украйна от началото на юли предходната година. По това време Николова е заместител министър-председателят по икономическата и демографска политика на България, а събитието се организира в канадския град Торонто.
Нивото на притежаване на британски език на Николова е трагично, само че още по-трагично е това, че у нас се толерират незнанието и посредствеността. Защото (няма кой да ме убеди в противното) една не изключително дълга и сложна реч може да се репетира в случай че би трябвало и 100 пъти, та даже и да се наизусти, ако има желание от страна на " оратора " за добре свършена работа. А когато си министър, би трябвало да имаш – и предпочитание, и декламаторски качества.
Не е ли тъжно, че младежи с няколко езика и няколко образования набиват крайник по площади и улици съвсем цялостен месец, а тези, които съставляват нас и страната ни по света, ни карат да потънем в земята от позор. Защото тъкмо това изпитах аз, когато гледах това видео. Срам, че понасям тези профани да ни ръководят, позор, че те ни показват пред света, позор, че поради тях ние освен че сме " задният двор " на Европа, а сме и обект на безмилостни насмешки и пренебрежение...
И до момента в който гледах, в съзнанието ми изплува една имитация от телевизионна реклами от зората на демокрацията, в която самозабравилата се баба упорства смутеното ѝ внуче да показва знания по британски език – " Ка̀жи, баба, тенкю! ". И аз по този начин се усещам през днешния ден. Едно сепнато дете на демократичните промени, което позволи да го направляват знайни и незнайни " ерудити " на безкрайния преход. А " тенкю " си би трябвало, само че чак когато най-сетне си отидат...
10 мига на Ангелкова и за какво няма да ни липсва
Нивото на притежаване на британски език на Николова е трагично, само че още по-трагично е това, че у нас се толерират незнанието и посредствеността. Защото (няма кой да ме убеди в противното) една не изключително дълга и сложна реч може да се репетира в случай че би трябвало и 100 пъти, та даже и да се наизусти, ако има желание от страна на " оратора " за добре свършена работа. А когато си министър, би трябвало да имаш – и предпочитание, и декламаторски качества.
Не е ли тъжно, че младежи с няколко езика и няколко образования набиват крайник по площади и улици съвсем цялостен месец, а тези, които съставляват нас и страната ни по света, ни карат да потънем в земята от позор. Защото тъкмо това изпитах аз, когато гледах това видео. Срам, че понасям тези профани да ни ръководят, позор, че те ни показват пред света, позор, че поради тях ние освен че сме " задният двор " на Европа, а сме и обект на безмилостни насмешки и пренебрежение...
И до момента в който гледах, в съзнанието ми изплува една имитация от телевизионна реклами от зората на демокрацията, в която самозабравилата се баба упорства смутеното ѝ внуче да показва знания по британски език – " Ка̀жи, баба, тенкю! ". И аз по този начин се усещам през днешния ден. Едно сепнато дете на демократичните промени, което позволи да го направляват знайни и незнайни " ерудити " на безкрайния преход. А " тенкю " си би трябвало, само че чак когато най-сетне си отидат...
10 мига на Ангелкова и за какво няма да ни липсва
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ